Магазберд: арменска крепост на турската страна на река Аракс
На 6 километра югозападно от великия Ани, на десния бряг на река Арпачай (древният Ахурян), се издига малкоизвестната, но исторически значима крепост Магазберд (Магасберд). Това е гранична крепост, построена върху туфови скали по време на разцвета на Багратидска Армения, която по-късно преминава към селджуките, грузинците, хатуногуларите и накрая към османците. Днес Магазберд е затворена военна зона на самата граница със съвременна Армения и е практически невъзможно да се влезе на нейна територия. Но дори и от далеч тя прави силно впечатление.
История на крепостта
Възможните корени на укреплението на тази скала се отнасят още към VI век, но запазената структура в основната си част принадлежи на епохата на Багратидското царство на Армения (885–1045). Стратегическото значение на крепостта рязко нарасна, след като Ани през 961 г. стана столица на Арменското царство: Магазберд прикриваше югозападните й подстъпи и контролираше преминаването през каньона на Арпачай.
След падането на Багратидите крепостта преминава от ръце в ръце между селджуките, Грузинското царство и тюркската династия Хатуногулари. През 1579 г. Магазберд е превзет от Османската империя и преустроен. За това свидетелства надписът на северната порта: реконструкцията е проведена по времето на султан Мурад III. Османският гарнизон е поддържал крепостта до средата на XIX век, след което тя е била изоставена и е запустяла.
Съвременната археологическа дейност започва през 2004–2005 г.: проучванията разкриват останките от „Стария Магазберд“ – цял градски квартал на около 100 метра над реката, с градска стена, цилиндрични, правоъгълни и подковообразни кули и руини на църкви. Това позволи да се предположи, че крепостта е обграждала не просто гарнизонна зона, а пълноценен укрепен град.
Архитектура и забележителности
Стени и три големи кули
Съоръжението е изградено от туф — характерна за региона светла вулканична скала, топла на слънце и устойчива на ерозия. Основата на укреплението се състои от три големи кули, които до голяма степен са се запазили до наши дни. Куртините между тях са частично разрушени, но контурът се вижда добре.
Османски надпис на северната порта
На северния вход е запазен надпис от 1579 г., който отбелязва ремонта по времето на султан Мурад III. Това е рядък случай, когато османска епиграфика е ясно вградена в по-ранна арменска структура.
Вътрешни постройки
Вътре в периметъра на крепостта се различават останки от каменни жилищни сгради, няколко параклиса, дворец, баня и голяма квадратна цистерна. Този набор потвърждава, че Магазберд е функционирал не само като военен пункт, но и като малък княжески център.
Старият Магазберд
Открит в средата на 2000-те години „Старият Магазберд“ е отделен укрепен квартал на скална тераса. Стените му имат различни видове кули (цилиндрични, правоъгълни, подковообразни), а в зидарията са открити останки от църкви. Това е рядък пример за арменски граничен град от X–XI век на територията на съвременна Турция.
Интересни факти
- Магазберд се намира фактически на границата с Република Армения и попада в първата гранична зона: туристическият достъп до самите руини е затворен.
- Състоянието му се е оказало по-добро от това на някои постройки в самия Ани: туфовите кули на Магазберд стоят практически изцяло и днес.
- Крепостта е преживяла управлението на Багратидите, Селджуките, грузинците, Хатуногуларите и османците — рядко съчетание за един паметник.
- Откриването на „Стария Магазберд“ през 2000-те години промени представата за крепостта: оказа се, че става дума за малък укрепен град, а не за отделен форт.
- Най-близкото селище до руините е кюрдското село Üçbölük; именно то служи за ориентир на топографските карти.
Как да стигнете
Крепостта се намира в провинция Карс, недалеч от селото Üçbölük, югозападно от руините на Ани. Координати: 40°28′31″ N, 43°32′30″ E. Най-близкият голям град е Карс (около 50 км), най-близкият летище е Карс Харакани (KSY).
Обикновено не е възможно да се стигне до самите руини: цялата прилежаща ивица по протежението на Арпачай попада в затворена военна зона на границата с Армения. Разрешенията за посещение изискват отделно оформление и рядко се издават на туристи. На практика повечето пътешественици се задоволяват с гледката към Магазберд от отдалечени точки по пътя от Ани към Учболюк или от самото плато Ани през каньона.
Съвети за пътешественика
Основният съвет е да оцените реалистично очакванията си. Почти сигурно няма да успеете да влезете в самата крепост: това е гранична зона и опитът да се приближите без разрешение може да доведе до проблеми с военните. Вземете със себе си бинокъл или телеобектив – и разглеждайте Магазберд като част от ландшафта на Ани, неговия „далечен аванпост“.
Най-доброто време е късната пролет и ранната есен. През зимата платото под Ани е обдувано от леден вятър, температурите падат значително под нулата; през лятото през деня може да е горещо, но вечерите са прохладни. Есента дава най-добрата светлина върху туфа и каньона Арпача.
Не снимайте военни обекти, антени и гранични войници. Ако целта ви е да разберете контекста на Магазберд, задължително съчетайте посещението с разходка из самите руини на Ани: само така се съставя пълната картина на арменската столица и нейния отбранителен пояс.
От Карс е удобно да се организира еднодневна обиколка: Карс Калеси (градската крепост и катедралният събор) сутринта, Ани след обяд, по пътя – спирка за разглеждане на гледката към Магазберд. Такъв ден изисква кола: обществен транспорт в тази гранична зона практически няма.